се разлива
по вехтите празни листа,
тъй безформено
и непринудено,
без да оформя думи.
Просто така.
Защото думи няма.
Защото самотата
е заклещила всичко
в сърцето ми.
Защото любовта
е затворена в клетка,
от която не може да излезе,
колкото и да е силна.
Защото времето
е спряло,
за да направи болката
още по-болезнена,
още по-зла.
Защото обичаме
без причина,
както нас ни обичат
без причина,
ако нас изобщо
ни обичат,
и ако ние изобщо
обичаме.
Но когато злата,
студената болка
ни затвори в клетка
и ни забрани да обичаме,
защото нашата любов
не може да съществува.
Тогава вече
има причина
да обичаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар