единственото хубаво на това да си болен е, че имаш много време за спане, филми, одеяла, музика и книги. макар и за един ден.
реших, че едно от нещата, които показват, че сме силни, е че си позволяваме да бъдем и слаби.
междувременно ми се събра много материал, много нещо, взех да чета Уолт Уитман и да ставам по-позитивен човек.
въобще, последните няколко седмици беше едно такова, синьо-зелено, ама размазано, понеже всичко ми се смесва в един ужасно дълъг кошмарен ден, от когото се мъча да избягам.
утре мама има рожден ден.
и й напечатах две стихотворения в нещо като картичка и изплетох нещо като кукла.
сложни седем часа бяха.
а пък аз си залепих светещи в тъмното звезди на тавана. които може и да ми извадят очите, но нищо.
та, да, материалът. за последните три месеца много вдъхновение, много нещо.
сериозно ставам позитивен човек.
Преди
под липите споделяхме спомени.
Преди
под кестена наш се прегръщахме.
Под дъба ни затваряше вятъра
в шарени листа.
Върбата за последна целувка ни връщаше.
Преди
ни чакаха за среща тополите.
Преди
на тревата под бука се смяхме.
От клоните на ябълката
гледахме хората.
При бора като малките деца си играхме.
Преди
над явора яздехме облаци
и звезди -
беше кръстил една и на мен.
Преди
под ясена пишехме стихове,
за всеки наш вчерашен и утрешен ден.
Сега
седим под брезата, надвесени
над реката. Плачем и тримата с глас.
Каквото било е било, вече есен е.
Далече от теб ще съм. Заминавам след час.
Сега
ще те погледна за последно и ще тръгна,
ще ти дам аз всичката любов и тишина.
И след година-две, когато отново се завърна,
за целувка ще се чакаме
под някоя върба.
