красотата на петък 13ти

Такъв хубав ден е този петък 13ти!
Основно защото вече почти официално завърших 6ти клас. И водих мама на премиерата на "Вината в нашите звезди".
Обичам да ходя на кино. Толкова е хубаво, много непознати хора в една зала, обединени от интереса си към нещо. Та, филмът беше чудесен - смях, сълзи, все очаквани познати емоции. С мама бяхме забравили кърпички (голяма грешка, не го правете) и на края на филма едно страшно симпатично момиче, което седеше до нас, ме попита дали искам една. Подаде ми кърпичка и ми се усмихна и беше ужасно сладко. И започнах да плача. Отново. А не ми беше тъжно. Просто, хубаво е да виждаш хора, които споделят твои интереси. На мен ми хареса. Много. Препоръчвам и книгата, и филма, емоциите и преживяванерп си заслужават. Харесвам онова момиче. Дори си запазих салфетката.
Изкарах си изходните с шестици и съм щастлива, защото за първи път от девет месеца ще имам толкова свободно време. В понеделник ни дават бележниците и приключваме. Имам 24+ книги за четене и всичко в чудесно. Някак си не беше толкова важно, че днес е последен ден. Може би заради хората.
Пък имам хубава блуза.

Вчера четох жълтата тетрадка и ми попадна един разговор от когато съм била на 3-4:

Мама: Катерина, защо драскаш с моливи по шкафа?

- Защото ми е кеф.

понеделник

една от малкото лоши страни на понеделник е, че след него идва вторник.
иначе е много красив. днес беше жега и валя. закусвах корнфлейкс и ягоди. танцувах.
братовчедка ми ми подари 14 стари книги (от антикварна книжарница) за рождения ден и изглеждат много интересни. новата ми цел е до края на годината да ги прочета, освен това имам като идея да напиша и нещо като ревюта по тях (макар че ще се получи манджа с грозде, най-вече защото прозата ми е ужасяваща, но ще пробвам и нещо по-различно). започнах "тайнственият остров" на жул верн.
---
на фонтаните са направили най-хубавото нещо, което са правили някога, защото сега продават книги и то по-евтино, отколкото в книжарниците. взех да обичам благоевград!
та няма как да не намажа. "аз съм пратеникът" на зюсак ме преследва от месеци и реших да си я взема, понеже казват, че е хубава (едва ли повече от "крадецът на книги", но ще видим). 2 лв. по-малко, това са 2 сладоледа.. друго си е да спестяваш
---
оставям една красота, която ми попадна днес. поздрави :)

нещоситам #1

щастлива съм и искам завинаги да си остане така.

късметчето ми от курабийката е, че животът е твърде кратък, за да го пропиляваме.

пък си имам най-хубавата плюшена играчка на света.

в памет на пчелата мая-лили и мишката дъгичка, които вече не са тук.

имам и едно много мен герданче със сова. пък си харесах един сериал по супер, който е преди русалките и има един итън, който е новият ми нереален кръш. та така.

пп. ако след 25 години съм сама, ще се оженя за сладката царевица.

йеей.

днес слънцето ще влезе
през прозореца,
ще заблести
и аз ще го взема
в ръцете си.
ще го погледна
между пръстите си
и ще му кажа "здравей".
а после ще го дам
на съседа с очилата
и на всекиго.
на тебе, свят, ще подаря
и слънцето.
не защото го заслужаваш,
а защото
вече
му казах
"здравей".


предай нататък.


---


имах рожден ден и обикновено не ме интересува, но реших, че е важно, защото беше хубаво.
бяхме 7 човека в боулинга и мина добре, с изключение на боулинга, защото на рождениците никога не им върви и пистите обикновено са криви. но пък вчера изкарах 79 и 82.
после помагах на мама в книжарницата и леля точно беше дошла, и джони беше отишъл за сладолед и беше хубаво. лепих цени на ножици. и има един химикал, който е 200 лв. ама ерих краус са по-хубави. бях с кака и вана навън и у тях.
като цяло беше чудесно и благодаря за пожеланията на всички, които ми изпратиха такива (да ви се връщат многократно) и на човека, който ми е пратил анонимен подарък в аск. наистина нямаше нужда. но благодаря. благодаря, че сте такива невероятни хора.
всички.

поезия #33

Веднъж погледнах към небето,
а то бе пълно с цветове.
Попитах го:
"Къде да търся щастието?
И то защо така
от мене бяга?
Аз гонех го през шарени пътеки,
в полета сини и зелени небеса,
и, търсейки го, качах по звездите.
Дори веднъж достигнах златната Луна.
Със нея плавах по оранжеви реки,
пребродих хиляди виолетови слънца
и жълти облаци, червени долини,
и морскосини розови лица.
Във отчаянието си тичах по асфалта
(който бе в зелено оцветен)
и гледах хората, тъй шарените образи,
минаващи със безразличие покрай мен.
Пребродих аз света и го обагрих.
Със свойте четки го направих пак по-син,
но щастието така и не намерих.
Къде е и защо от мене бяга?"
А пък небето, пълно с цветове,
във слънчевата утрин ми отвърна:
"Не бяга щастието от тебе, ала ти
от него бягаш. Спри
и в гледай се във цветните пътеки,
в лилавите слънца и във звездите,
във облаците жълти, в долините,
в лицата сини и в полетата, реките.
Щастието е в твойте цветове."


Веднъж аз пак погледнах към небето,
а то отново беше пълно с цветове.
Със още повече, по-цветни цветове.

бележки #1

имам урок за движенията на растенията и се влюбих в слънчогледите и идеята, че винаги гледат към слънцето. ако можеше всички да сме слънчогледи и винаги да гледаме към слънцето, светът щеше да е толкова по-добър...
като порасна, ще имам център за проблемни деца и такива, които търсят възможности за изява. също, ще издам стихосбирка(-и), ще бъда мим и уличен музикант. ще подарявам книги на случайни хора. и ще имам огромна (нива, поле, както и да е точната дума) със слънчогледи. сигурно ще имам и някаква професия, но това още не съм го измислила.
думите и идеите могат да променят света.

дъжд и солети

вчера направих великото заключение, че чадърите всъщност са безполезни, защото и без тях ще се прибереш вкъщи с подгизнали чорапи и половин мокра риза. затова ходя без чадър и после ми се карат. но това не е толкова важно.


обичам Италия. прекрасна е. надявам се някога отново да се върна там. не ми се вярва, че преди седмица бях във Флоренция, а сега решавам задачи по математика. но и това не е толкова важно. нагледах се на изкуство и си намерих ново вдъхновение, това е важното.
на 5ти май луната беше лодка.


междувременно вчера си говорих с едно 5-6-годишно момченце с много дълга коса, което по някаква причина беше в училище. и то каза, че ще ми се обади. наистина. беше едно такова, много сладко.


днес аз купих солетите. напредвам в разговарянето със злобни продавачки.


и споделям едно от старите неща, висящи на стената.


Ние сме човеците.
Ела при нас!
Не се страхувай.
Сивотата твоя
е по страшна.
Сега си черно-бял.
Навъсен.
Тъжен.
Изнурен.
Изпит.
Бездушен.
Ела при нас!
С дъга ще оцветим
посивялото ти тъжно сърце.
Измамни дрехи носиш -
черни, сиви, бели.
Недей! Свали ги! Захвърли ги!
Облечи си слънцето.
За палто вземи онзи облак.
Краката си обуй в зелените треви.
За шапка пък ще ти дадем звезда.
Ела при нас!
Сивотата твоя
е по-страшна.
Каква е тази маска?
Забранени са маските тук.
Вземи две звезди за очи.
Носа и ушите направи си
с цветя.
За устата вземи си дъга.
Изкриви я в усмивка
и не я сваляй повече!
Ела при нас!
Обичай и бъди.
Създавай щастие,
слънца и цветове.
Стани потребен,
измисляй, твори.
Бъди поет, художник и дете.
Бъди човек - така светът
ще стане с единица по-човечен.
Бъди човек - така след теб
следата ще се казва вечност.


поздрави. :)