дъжд и солети

вчера направих великото заключение, че чадърите всъщност са безполезни, защото и без тях ще се прибереш вкъщи с подгизнали чорапи и половин мокра риза. затова ходя без чадър и после ми се карат. но това не е толкова важно.


обичам Италия. прекрасна е. надявам се някога отново да се върна там. не ми се вярва, че преди седмица бях във Флоренция, а сега решавам задачи по математика. но и това не е толкова важно. нагледах се на изкуство и си намерих ново вдъхновение, това е важното.
на 5ти май луната беше лодка.


междувременно вчера си говорих с едно 5-6-годишно момченце с много дълга коса, което по някаква причина беше в училище. и то каза, че ще ми се обади. наистина. беше едно такова, много сладко.


днес аз купих солетите. напредвам в разговарянето със злобни продавачки.


и споделям едно от старите неща, висящи на стената.


Ние сме човеците.
Ела при нас!
Не се страхувай.
Сивотата твоя
е по страшна.
Сега си черно-бял.
Навъсен.
Тъжен.
Изнурен.
Изпит.
Бездушен.
Ела при нас!
С дъга ще оцветим
посивялото ти тъжно сърце.
Измамни дрехи носиш -
черни, сиви, бели.
Недей! Свали ги! Захвърли ги!
Облечи си слънцето.
За палто вземи онзи облак.
Краката си обуй в зелените треви.
За шапка пък ще ти дадем звезда.
Ела при нас!
Сивотата твоя
е по-страшна.
Каква е тази маска?
Забранени са маските тук.
Вземи две звезди за очи.
Носа и ушите направи си
с цветя.
За устата вземи си дъга.
Изкриви я в усмивка
и не я сваляй повече!
Ела при нас!
Обичай и бъди.
Създавай щастие,
слънца и цветове.
Стани потребен,
измисляй, твори.
Бъди поет, художник и дете.
Бъди човек - така светът
ще стане с единица по-човечен.
Бъди човек - така след теб
следата ще се казва вечност.


поздрави. :)