Основно защото вече почти официално завърших 6ти клас. И водих мама на премиерата на "Вината в нашите звезди".
Обичам да ходя на кино. Толкова е хубаво, много непознати хора в една зала, обединени от интереса си към нещо. Та, филмът беше чудесен - смях, сълзи, все очаквани познати емоции. С мама бяхме забравили кърпички (голяма грешка, не го правете) и на края на филма едно страшно симпатично момиче, което седеше до нас, ме попита дали искам една. Подаде ми кърпичка и ми се усмихна и беше ужасно сладко. И започнах да плача. Отново. А не ми беше тъжно. Просто, хубаво е да виждаш хора, които споделят твои интереси. На мен ми хареса. Много. Препоръчвам и книгата, и филма, емоциите и преживяванерп си заслужават. Харесвам онова момиче. Дори си запазих салфетката.
Изкарах си изходните с шестици и съм щастлива, защото за първи път от девет месеца ще имам толкова свободно време. В понеделник ни дават бележниците и приключваме. Имам 24+ книги за четене и всичко в чудесно. Някак си не беше толкова важно, че днес е последен ден. Може би заради хората.
Пък имам хубава блуза.
Вчера четох жълтата тетрадка и ми попадна един разговор от когато съм била на 3-4:
Мама: Катерина, защо драскаш с моливи по шкафа?
- Защото ми е кеф.
Няма коментари:
Публикуване на коментар