честита нова година и така нататък, все едно.
този месец имах една от онези странни седмици, когато се побърквам (със или без "п"), седя си вкъщи и пиша постоянно.
мразя тези седмици.
както и да е, имам осем непубликувани неща и се опитвам да разбера какво точно ми става.
та ако сте от веселата част на човечеството, недейте да си губите времето тук, защото съм по-заразна, отколкото си мислите.
Убиец на мечти
Какво съм аз? Лъчите слънчеви,
трептящи в синьото небе,
и болка, избледняваща, заглъхваща,
която никога не ще умре.
Спокойно - болката за мен е,
на другите раздавам щастие аз,
и може пък в това дъждовно време
да бъда някъде около вас.
Но аз убиец на мечти съм - и пазете
мечтите си от някой като мен,
аз щастие раздавам, но помнете,
мечти руша аз всеки следващ ден.
Недейте да ми давате желания,
аз просто тъй ще ги унищожа,
и в нова болка, в повече страдания
със сълзи пак ще ги пресътворя.
Недейте да ми подарявате надежди,
за мене те отдавна мъртви са,
и тях убих ги и погребах ги
с последната си светлина.
Къде е слънцето? Къде небето е?
Те пак изчезнаха за мен.
И техните мечти убих, и ето ме -
отново на страданието във плен.
Убиец на мечти съм - и пазете
мечтите си. Преследвайте ги - да!
И в този сив затвор ми изпратете
една, поне една мечта.
На Васи И.
~ ~ ~
всъщност имам мечти. това е особено важно. но е твърде егоистично да имаш мечти, при това такива като моите, когато разрушаваш тези на хората около теб. съзнателно или не.
Няма коментари:
Публикуване на коментар