край.

просто защото според Васи съм твърде депресирана и трябвало да бъда по-щастлив човек.
всъщност въобще не съм депресирана, моят случай дори не се доближава до депресия. до нищо не се доближава, но това няма значение.
правих опити да съм по-щастлива и донякъде се получи. почти спрях да се притеснявам за всичко и всички. гледах много филми последните няколко дни. в известна степен дори спрях да бъда толкова затворена.
а даже се опитах да напиша нещо щастливо.

Щастие

Има ли стая за всички липи,
за целия им аромат?
Тази стая най-много аз бих
обичала в целия свят.

Има ли стая за всички цветя,
за цялата им красота?
Тогава е още по-хубава тя,
най-хубава на света.

Има ли стая за слънцето цяло,
за всичките му лъчи?
В тази стая то ще огрява
всички безцветни дъги.

Има ли стая за цялата любов,
за целия дъжд от звезди?
Тази стая ми дайде, тя пълна е
с хиляди, милиони мечти.

14.01., на Калина.
чак и дъгите ми не са от сълзи.

~

Настроение

Студените, сурови ветрове на зимата
на голите дървета нещо пак шептят,
а после блъскат, разрушават ги безмилостно,
и карат ги от болка да се предадат.

О, болката такава е илюзия -
изкуствена, без капчица душа.
Несъществуващо реална, но със сигурност
изсъхнала, изгубена мечта.

Достоевски казал, че страдание
и болка за великите са неизбежни,
но ако нещо толкова фалшиво и измислено
аз чувствам,
то мога ли велика да се нарека?

Аз щастие ще чувствам вместо болка
и щастието в стиха ми ще го има,
в душата моя лятото ще пее
наместо скучната, изкуствената зима.

Аз слънце съм, безкрайно слънце пролетно,
от мен изгряват шарени лъчи.
Не съм тъга, страданието престорено,
а извор на надежди и мечти.

15.01., на моята сестра Василена.

~ ~ ~

това е най-щастливото нещо, което мога да направя в момента.