Един ден аз ще си отида...

...и съм наясно с това. наясно съм, че хората умират, защото смъртта е нещо неизбежно и така нататък, но това не означава, че те в действителност ни напускат, че те завинаги си тръгват от света. та ние сме просто телата, които душите използват, за да вселят в тях и да дойдат на земята. смъртта идва за нашето тяло, но не и за нашата душа. а тялото е просто това, което останалите виждат. тогава какъв е смисълът?
тя е повтаряла "безкрайно". вероятно е било просто страничен ефект на болестта. или на смъртта. всичко е страничен ефект на смъртта. а после, когато питах къде е и защо вече я няма, отговаряше, че всичко си има край. дори и най-хубавите неща.
преди вярвах.
сега знам.
всъщност всички сме безкрайни. не защото никога няма да напуснем вселената, или защото душите ни винаги ще се реят някъде там, търсейки ново тяло, в което да се вселят. а защото сме хора, и можем да бъдем тук и сега, и да направим нещо. всичко.
пиша това за семейството си. и за смъртта, защото аз най-малко вярвам в нея.
всъщност изобщо.

Един ден аз ще си отида,
ще отнеса със себе си света си цял,
и споменът ви бързо ще отмине,
и ще забравите, че нявга съм живял.

Ще плачете, ала не лейте, моля ви,
напразни сълзи върху моя гроб.
Аз тук съм, ще ви върна спомена
за моя вече избледнял живот.

Мен има ме във всеки лъч надежда,
във всеки вятър между есенни листа,
във всички песни, стихове, копнежи.
Аз тук съм. Тук, във вечността.

Не можете живота да отнемете
от мен, да го затворите в пръстта.
Защото моята душа не е погребана,
тя още тук е. Тук, във вечността.

Не мъртъв съм - безсмъртен наречете ме,
не ще изчезне моята следа.
Пазете ме, търсете ме, помнете ме,
кой казал е, че краят е смъртта?
Аз още тук съм. Тук, във вечността.

~ ~ ~

"Повечето хора са обсебени от идеята да оставят следа след себе си. Някакво завещание, което да остане и след смъртта им. Всички искаме да бъдем запомнени. Аз също. А това, от което се боя най-много, е да не се превърна в поредната незапомнена жертва на вечната и безславна война срещу болестта.
Искам да оставя следа."