Аз.

умът ми са звездите и луната,
душата - вятърът студен,
сърцето - светлината.
а тялото ми на дъжда е в плен.

~

принадлежа на толкова много стихии, и толкова много стихии ми принадлежат.
аз съм лунно-слънчево-звездно-вятърно-дъждовно момиче.
това е най-истинското ми аз.

исках да споделя нещо, защото вероятно скоро ще загубя листчето, на което го написах.

Фенерите оглеждат се в реката
и с гордост гледат празната вода,
че само те все още светят в тъмнината,
ала красива ли е тази светлина?

Животът е размазано мастило.
И нас размазва ни с различна честота,
във тона глух пак губим песента.
Развява ни не с вятър, а с ветрило.