Една хаотична хармония...

Аз съм една хаотична хармония,
един хармоничен хаос,
думите отекват в стените
на непреодолимото
разхвърляни, но подредени.
Аз съм един невъзможен контраст,
преливащ и изчезващ напълно.
Аз съм смесица на бяло и черно,
която е всичко друго, но не и сиво.
Понякога съм такава, понякога - не.
Но съм просто такъв човек.
Една хаотична хармония...

***

Аз съм една хаотична хармония,
един хармоничен хаос,
радост и тъга в една объркана
шарена дупка.
Аз съм продавач на нелегално щастие,
забранено в тази суха, мрачна пустиня.
Ала за мене щастие няма.
Един творец, изгубил себе си.
Нощ без звезди. Нощ без Луна.
Дъги от сълзи, дъжд от звезди -
замиращи, избледнели звезди,
но звезди.
Аз съм спомен, заклещен
между вчера и днес.
Една хаотична хармония...

***

Аз съм една хаотична хармония,
един хармоничен хаос,
блестяща цветна палитра
от мисли и чувства,
закотвена между четири стени.
Пуста, сива, самотна стая,
стая като всички останали стаи,
няма нищо чудно в нея, зная,
за някои е ад, за други - рай.
Кътче, откъснато от света,
от цветята, смеха, пеперудите.
Кътче като всички останали кътчета,
несъществуващи само за лудите.
Тук са закотвени моите мисли,
идеи, чувства, желания, мечти -
и цялата тази цветна палитра
затворници -
и те откъснати,
и те прокудени.
А тази пуста сива стая,
стая като всички останали стаи,
една от етажа, от блока, от сградата,
тъй далеч от чудния рай.

***

Аз съм една хаотична хармония,
един хармоничен хаос,
думите отекват в стените
на непреодолимото,
разхвърляни, но подредени.
Няма прозорзи. Няма врати.
Няма друг вход. Няма друг изход.
Ала за какво ми е тази
цветна палитра,
ако не за това?

***

Всички мисли, всички желания,
всички чувства, идеи и мечти -
затворниците на моето съзнание -
бягат.
Хората казват - да избягаш е лесно,
трудно е да се бориш.
Ала какво разбират тези хора -
закотвени в една сива стая,
стая като всички останали стаи -
вечни затворници на себе си.
А те бягали ли са някога?
Бягството е борба.
А целта на борбата е бягство.

***

Аз съм една хаотична хармония,
един хармоничен хаос,
думите отекват в небето,
в свежата пролетна трева.
Аз съм бистрата синя вода,
шарените малки цветчета,
жаркото лятно слънце
и проливният есенен дъжд.
Аз съм онази щастлива усмивка,
аз съм красивият залез.
Аз съм самотният изгрев,
пеперудите, калинките, лятото.
Аз съм нежните тонове в музиката,
кривите думи в стиха,
красивите изречения във разказа,
цветните линии в листа.
Една хаотична хармония...

***

- (Не-толкова-меланхоличните) Октомври - Ноември, 2013.

 

Публикувам го за първи път и може би е най-истинското ми стихотворение изобщо.

Подарявам ви също толкова истинския (а и прекрасен) пловдивски залез.

 

 

 

Поздрави от една самотна извънземна вещица.