Посвещения.

На Калина

Сълзите капят по червената роза,
обливат я с чувства, желания, мечти,
нуждаят се просто от мъничка доза,
обзела бодлите, в които ламти.

И всяка нощ болка и много страдания
за лошите хора и мисли дори,
душата, претъпкана със колебания,
е вече отслабнала, сломена почти.

Животът е зъл, и зли хора има,
таящи у себе си омраза и завист,
във чиито съзнания цари само зима,
погребана тихо в поток от ненавист.

~ ~ ~

На Ангел

Сиво-зелени тапети,
покрити със бели цветя,
оцветяващи празната стая,
навяващи суха тъга.
Големи рафтове дъбови,
искрящи от чистота,
но от години недокосвани.
И пълни с книги.
И спомени.
Ленин, Распутин и други,
книги - изсъхнали, забравени.
На Ботев, на Вазов, на Яворов,
покрити със прах и със спомени.
И тъмнокафяво бюро
със дядовата шапка на него,
но също така недокосвано.
И също така забравено.
Голяма купчина вестници
върху дъбовите шкафове.
И снимки.
На отдавна забравени хора.
И спомени.
Килимът - с флорални мотиви,
но някак безцветен и празен,
със времето избледнял.
Двете легла,
покрити грижливо с чаршафи,
миришещи сухо на старост
и спомени.
Масата, отгоре с покривка,
химикали, лекарства и вестници.
Станала гроб на разбити мечти
и спомени.
Пердето с флорални мотиви,
но сиво-зелено и прашно.
Недокосвано.
Забравено-
Лампите, отдавна угаснали,
но някога светещи след полунощ,
сега са покрити със прах.
И със спомени.
А старото, очукано радио
все още работи,
но също така недокосвано,
забравено.
И лъхащо сухо на спомени.

~ ~ ~

На Акордеониста,
на самотната роза в градината,
и на верния ми въображаем приятел.

Дъждовни розови мечти,
къде изгубихте се вие?
В детството ли, или тук сте още?
Недейте, моля, да се криете.

Аз исках да си взема облак
и със него да летя
из яркото синьо небе.
Но не! Това е невъзможно.

Аз исках да докосна Слънцето,
да потопя ръце
в палитрата на залеза.
Но не! Това е невъзможно.

Аз исках да откъсна
една звезда от нощното небе,
да я прегърна.
Но отново не! Това е невъзможно.

Но как? Нима не е възможно всичко?
Поне хората казват така.
Но вярвам - някога ще имам
блестяща мъничка звезда.
Или пък аз ще съм такава...

~ ~ ~

хубаво е да посвещаваш
така правиш хората щастливи
и оставяш частица от себе си у тях