понеделник, 26 май 2014 г.

понеделник

една от малкото лоши страни на понеделник е, че след него идва вторник.
иначе е много красив. днес беше жега и валя. закусвах корнфлейкс и ягоди. танцувах.
братовчедка ми ми подари 14 стари книги (от антикварна книжарница) за рождения ден и изглеждат много интересни. новата ми цел е до края на годината да ги прочета, освен това имам като идея да напиша и нещо като ревюта по тях (макар че ще се получи манджа с грозде, най-вече защото прозата ми е ужасяваща, но ще пробвам и нещо по-различно). започнах "тайнственият остров" на жул верн.
---
на фонтаните са направили най-хубавото нещо, което са правили някога, защото сега продават книги и то по-евтино, отколкото в книжарниците. взех да обичам благоевград!
та няма как да не намажа. "аз съм пратеникът" на зюсак ме преследва от месеци и реших да си я взема, понеже казват, че е хубава (едва ли повече от "крадецът на книги", но ще видим). 2 лв. по-малко, това са 2 сладоледа.. друго си е да спестяваш
---
оставям една красота, която ми попадна днес. поздрави :)




събота, 24 май 2014 г.

нещоситам #1

щастлива съм и искам завинаги да си остане така.
късметчето ми от курабийката е, че животът е твърде кратък, за да го пропиляваме.
пък си имам най-хубавата плюшена играчка на света.

в памет на пчелата мая-лили и мишката дъгичка, които вече не са тук.

имам и едно много мен герданче със сова. пък си харесах един сериал по супер, който е преди русалките и има един итън, който е новият ми нереален кръш. та така.

пп. ако след 25 години съм сама, ще се оженя за сладката царевица.


петък, 23 май 2014 г.

йеей.

днес слънцето ще влезе
през прозореца,
ще заблести
и аз ще го взема
в ръцете си.
ще го погледна
между пръстите си
и ще му кажа "здравей".
а после ще го дам
на съседа с очилата
и на всекиго.
на тебе, свят, ще подаря
и слънцето.
не защото го заслужаваш,
а защото
вече
му казах
"здравей".


предай нататък.


---


имах рожден ден и обикновено не ме интересува, но реших, че е важно, защото беше хубаво.
бяхме 7 човека в боулинга и мина добре, с изключение на боулинга, защото на рождениците никога не им върви и пистите обикновено са криви. но пък вчера изкарах 79 и 82.
после помагах на мама в книжарницата и леля точно беше дошла, и джони беше отишъл за сладолед и беше хубаво. лепих цени на ножици. и има един химикал, който е 200 лв. ама ерих краус са по-хубави. бях с кака и вана навън и у тях.
като цяло беше чудесно и благодаря за пожеланията на всички, които ми изпратиха такива (да ви се връщат многократно) и на човека, който ми е пратил анонимен подарък в аск. наистина нямаше нужда. но благодаря. благодаря, че сте такива невероятни хора.
всички.

петък, 16 май 2014 г.

поезия #33

Веднъж погледнах към небето,
а то бе пълно с цветове.
Попитах го:
"Къде да търся щастието?
И то защо така
от мене бяга?
Аз гонех го през шарени пътеки,
в полета сини и зелени небеса,
и, търсейки го, качах по звездите.
Дори веднъж достигнах златната Луна.
Със нея плавах по оранжеви реки,
пребродих хиляди виолетови слънца
и жълти облаци, червени долини,
и морскосини розови лица.
Във отчаянието си тичах по асфалта
(който бе в зелено оцветен)
и гледах хората, тъй шарените образи,
минаващи със безразличие покрай мен.
Пребродих аз света и го обагрих.
Със свойте четки го направих пак по-син,
но щастието така и не намерих.
Къде е и защо от мене бяга?"
А пък небето, пълно с цветове,
във слънчевата утрин ми отвърна:
"Не бяга щастието от тебе, ала ти
от него бягаш. Спри
и в гледай се във цветните пътеки,
в лилавите слънца и във звездите,
във облаците жълти, в долините,
в лицата сини и в полетата, реките.
Щастието е в твойте цветове."


Веднъж аз пак погледнах към небето,
а то отново беше пълно с цветове.
Със още повече, по-цветни цветове.

бележки #1

имам урок за движенията на растенията и се влюбих в слънчогледите и идеята, че винаги гледат към слънцето. ако можеше всички да сме слънчогледи и винаги да гледаме към слънцето, светът щеше да е толкова по-добър...
като порасна, ще имам център за проблемни деца и такива, които търсят възможности за изява. също, ще издам стихосбирка(-и), ще бъда мим и уличен музикант. ще подарявам книги на случайни хора. и ще имам огромна (нива, поле, както и да е точната дума) със слънчогледи. сигурно ще имам и някаква професия, но това още не съм го измислила.
думите и идеите могат да променят света.

четвъртък, 15 май 2014 г.

дъжд и солети

вчера направих великото заключение, че чадърите всъщност са безполезни, защото и без тях ще се прибереш вкъщи с подгизнали чорапи и половин мокра риза. затова ходя без чадър и после ми се карат. но това не е толкова важно.


обичам Италия. прекрасна е. надявам се някога отново да се върна там. не ми се вярва, че преди седмица бях във Флоренция, а сега решавам задачи по математика. но и това не е толкова важно. нагледах се на изкуство и си намерих ново вдъхновение, това е важното.
на 5ти май луната беше лодка.


междувременно вчера си говорих с едно 5-6-годишно момченце с много дълга коса, което по някаква причина беше в училище. и то каза, че ще ми се обади. наистина. беше едно такова, много сладко.


днес аз купих солетите. напредвам в разговарянето със злобни продавачки.


и споделям едно от старите неща, висящи на стената.


Ние сме човеците.
Ела при нас!
Не се страхувай.
Сивотата твоя
е по страшна.
Сега си черно-бял.
Навъсен.
Тъжен.
Изнурен.
Изпит.
Бездушен.
Ела при нас!
С дъга ще оцветим
посивялото ти тъжно сърце.
Измамни дрехи носиш -
черни, сиви, бели.
Недей! Свали ги! Захвърли ги!
Облечи си слънцето.
За палто вземи онзи облак.
Краката си обуй в зелените треви.
За шапка пък ще ти дадем звезда.
Ела при нас!
Сивотата твоя
е по-страшна.
Каква е тази маска?
Забранени са маските тук.
Вземи две звезди за очи.
Носа и ушите направи си
с цветя.
За устата вземи си дъга.
Изкриви я в усмивка
и не я сваляй повече!
Ела при нас!
Обичай и бъди.
Създавай щастие,
слънца и цветове.
Стани потребен,
измисляй, твори.
Бъди поет, художник и дете.
Бъди човек - така светът
ще стане с единица по-човечен.
Бъди човек - така след теб
следата ще се казва вечност.


поздрави. :)



неделя, 27 април 2014 г.

от тефтера.

Не съм поствала нищо от много време, но опитвам да си събера мислите и не се получава особено много. Не и точно в момента, в периода март-април-май, когато всичко е толкова объркано. Всъщност писах. Писах много. Имам и идеи. Доста идеи. Главата ми е токова голяма, защото е пълна с мечти.
единственото, което мога да кажа, и което е важно сега, е, че е мрачно. дъждът е красив. най-хубавото чувство е да ходиш на театър. да оцветяваш болката си върши работа. искам да тичам към дунава. полезно е да плетеш венци от цветя и да събираш мидички. обичам да слушам вятъра. искам да раздавам щастие. ще бъда добър човек. залезът е най-красивото нещо. веднъж държах слънцето. после потъна във водата. искам да живея в голям блок. веднъж се запознах с пеперуда. беше оранжево-черна, с разкъсани криле. погребах калинка. и плаках. беше тъжно. обичам липи и люляци. великденчета и маргаритки. цигулката е най-нежното нещо. ще я слушам цял живот и ще пиша поезия. светът е удивително красив.


~ ~ ~


споделям едни красоти от тефтера.


За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори го ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина.


В. Ханчев


~


О, нека всичко, всичко да ми вземат,
но към света да ми оставят само
едно око, с което да го виждам,
едно сърце, с което да го чувствам,
една ръка, с която да го сложа
завинаги в най-честния си стих.


Д. Дамянов


~


Do all the good you can,
By all the means you can,
In all the ways you can,
In all the places you can,
At all the times you can,
To all the people you can,
As long as you ever can.


John Wesley's Rule


~


"Всички ние силно се нуждаем от одобрение. Но вие трябва да вярвате, че вашите принципи са единствени по рода си, ваши собствени. Дори другите да ги смятат за чудати и необичайни. Дори и стадото да изреве "Това е лооошо.". Робърт Фрост е казал: В гората пътят се разклони и аз тръгнах по този, по който бяха минали по-малко хора. И това промени всичко."


Джон Кийтинг


~


"Но нас ни очакват и мрачни дни. Дни, в които ще сме самотни и отчаяни. Именно тогава ще ни е нужна надеждата. Трябва да надделеем над страданията си. Моето пожелание към вас е да се превърнете в надежда. Хората се нуждаят от това. И дори и да се провалим, има ли по-добър начин да живеем?"


Гуен Стейси


~


след четири дни заминавам за италия - нещо, за което мечтая от доста време.
светът е красив, а ако при вас не е - трябва да го направите такъв.
обичайте се.